Този списък включва десетте най-добри функции на Excel. Функциите в този списък са от типа, който се прилага за широк спектър от нужди. Няма да видите финансова функция или разширена статистическа функция — само основите — но познаването на функциите тук е от съществено значение за добрата работа на Excel. Винаги можете да се обърнете към тук за бърз преглед как да използвате тези важни функции.
СУМ
Добавянето на числа е една от най-основните математически операции и затова има функцията SUM, предназначена да прави точно това. SUM приема до 255 аргумента.
Всеки аргумент може да бъде едно число или диапазон, съдържащ множество числа. Това означава, че SUM може да събира цял куп числа! Синтаксисът е следният:
=SUM(число 1, число 2, …)
Можете също да използвате SUM с диапазон, както е показано тук:
=SUM(A1:A12)
Можете също да използвате SUM с повече от един диапазон, като този:
=SUM(A1:A12, B1:B12)
СРЕДНО АРИТМЕТИЧНО
Въпреки че технически е статистическа функция, AVERAGE се използва толкова често, че заслужава място в първите десет функции. Всички се интересуват от средните стойности. Какъв е средният резултат? Каква е средната заплата? Каква е средната височина? Какъв е средният брой часове, които американците гледат телевизия?
AVERAGE може да отнеме до 255 аргумента. Всеки аргумент може да бъде число или диапазон, който съдържа числа. Синтаксисът е следният:
=СРЕДНО(число 1, число 2,…)
Можете също да използвате AVERAGE с диапазон, както е показано тук:
=СРЕДНО(A1:A12)
Можете също да използвате AVERAGE с повече от един диапазон, като този:
=СРЕДНО(A1:A12, B1:B12)
БРОЯ
COUNT отчита броя на клетките в диапазон, който съдържа числа. Той не предоставя никаква сума - само броенето. За списък с десет числа, например, COUNT връща 10, независимо какви са числата.
COUNT приема до 255 аргумента, които могат да бъдат препратки към клетки, препратки към диапазона или самите числа. COUNT игнорира нечислови стойности. Ако аргумент за COUNT е A1:A10, но само две клетки съдържат число, COUNT връща 2. Синтаксисът следва:
=БРОЙ(препратка към клетка 1, препратка към клетка 2,...)
Можете също да използвате COUNT с диапазон, както е показано тук:
=БРОЙ(A1:A12)
Можете също да използвате COUNT с повече от един диапазон, като този:
=БРОЙ(A1:A12, B1:B12)
INT и КРЪГЛА
И двете функции INT и ROUND работят чрез премахване или намаляване на десетичната част на числото. Те се различават по това как точно го премахват.
INT
INT просто изпуска десетичната част без закръгляване - тоест без да се съобразява дали числото е по-близо до следващото по-високо цяло число или следващото по-ниско цяло число. Имайте предвид, че INT винаги се съкращава до следващото по-ниско цяло число. Например, INT променя 12.05 на 12, но също така променя 12.95 на 12. Също така, INT променя както –5.1, така и –5.9 на –6, а не на –5, защото –6 е следващото по-ниско цяло число. INT приема единичен числов аргумент (като действително число или препратка към клетка). Синтаксисът е следният:
=INT(число или препратка към клетка)
КРЪГЪЛ
От друга страна, функцията ROUND ви позволява да контролирате как се обработва десетичната част. ROUND приема два аргумента: числото, което трябва да се манипулира, и броя на десетичните знаци, до които да се закръгли. Това ви дава повече контрол. Число като 5,6284 може да стане 5,628, 5,63, 5,6 или просто 6. ROUND винаги закръгля нагоре или надолу до най-близкото число на следващата значима цифра, така че 5,628 става 5,63, а не 5,62.
ROUND превръща 12.95 в 12.9 или 13, в зависимост от настройката на втория аргумент. Имайте предвид, че две функции — ROUNDUP и ROUNDDOWN — се закръглят само в една посока. Синтаксисът за ROUND следва:
=ROUND(брой, брой десетични знаци за закръгляване)
Синтаксисът за ROUNDUP и ROUNDDOWN е същият като ROUND:
=ROUNDUP(брой, брой десетични знаци за закръгляване)
=ЗАКРЪГЛИ(брой, брой десетични знаци за закръгляване)
АКО
IF е много удобна функция. Той тества условие и връща един от двата резултата, в зависимост от резултата от теста. Тестът трябва да върне верен или неверен отговор. Например тестът може да бъде B25 > C30. Ако е истина, IF връща втория си аргумент. Ако е false, IF връща третия си аргумент.
IF често се използва като стъпка за валидиране за предотвратяване на нежелани грешки. Най-честата употреба на това е да се провери дали знаменателят е 0, преди да извършите операция за деление. Като тествате първо за 0, можете да избегнете #DIV/0! грешка.
Едно от страхотните неща за IF е, че резултатът може да бъде празен. Тази функция е чудесна, когато искате да върнете резултат, ако тестът излезе еднопосочно, но не и ако резултатът е друг. Синтаксисът е следният:
=IF(логически тест, стойност, ако е вярно, стойност, ако е false)
СЕГА и ДНЕС
Функцията СЕГА връща текущата дата и час според вътрешния часовник на вашия компютър. TODAY връща само датата. Ако датата или часът са грешни, това не може да ви помогне с това.
Обичайно използване на СЕГА е да върнете датата и часа за отпечатан отчет. Знаете, така че съобщение като Отпечатано на 20.12.2015 10:15 може да бъде поставено на отпечатаната хартия.
Обичайна употреба за ДНЕС е да се изчисли изминалото време между минала дата и днес. Например, може да проследявате продължителността на проекта. Една клетка в работния лист има начална дата. Друга клетка има формула, която изважда тази дата от ДНЕС. Отговорът е броят на изминалите дни.
СЕГА и ДНЕС не се аргументират. Синтаксисът за всеки следва:
=СЕГА()
=ДНЕС()
HLOOKUP и VLOOKUP
HLOOKUP и VLOOKUP намират стойност в таблица. А маса е с площ от редове и колони, които дефинирате. И двете функции работят, като използват стойност за търсене за първия аргумент, който, когато бъде намерен в таблицата, помага да се върне различна стойност.
По-специално, използвате HLOOKUP, за да върнете стойност в ред, който е в същата колона като стойността за търсене. Използвате VLOOKUP, за да върнете стойност в колона, която е в същия ред като стойността за търсене. Синтаксисът за тези функции е следният:
=HLOOKUP(стойност за търсене, област на таблица, ред, тип на съвпадение)
=VLOOKUP(стойност за търсене, област на таблица, колона, тип на съвпадение)
ISNUMBER
Розата си е роза и под всяко друго име би миришела толкова сладко, но числата не стават толкова лесно. Например 15 е цифра, но петнадесет е дума. Функцията ISNUMBER ви казва, вярно или невярно, дали стойността в клетка е число (включително резултатите от формули). Синтаксисът е следният:
=ISNUMBER(стойност)
MIN и MAX
MIN и MAX намират съответната най-ниска или най-висока числова стойност в диапазон от стойности. Тези функции приемат до 255 аргумента, като аргументът може да бъде диапазон. Следователно можете да тествате голям списък от числа, просто като въведете списъка като диапазон. Синтаксисът за тези функции е следният:
=МАКС(число1,число2,…)
=MIN(число1,число2,…)
Можете също да използвате MIN и MAX с диапазон, както е показано тук:
=MAX(A1:A12)
или с повече от един диапазон, като този:
=MAX(A1:A12, B1:B12)
SUMIF и COUNTIF
SUMIF и COUNTIF сумата или стойностите на броя, съответно, ако е изпълнен даден критерий. Това прави някои стабилни изчисления. С тези функции е лесно да върнете отговори на въпрос като „Колко пратки са излезли през октомври?“ или „Колко пъти Dow Jones Industrial Average е затварял над 18 000 миналата година?“
SUMIF приема три аргумента:
-
Диапазон, в който да се прилагат критериите
-
Реалните критерии
-
Диапазонът, от който да се сумират стойности
Ключов момент тук е, че първият аргумент може или не може да бъде от същия диапазон, от който се сумират стойностите. Следователно можете да използвате SUMIF, за да отговорите на въпрос като „Колко пратки са излезли през октомври?“ но също и такъв като „Каква е сумата от числата над 100 в този списък?“ Синтаксисът на SUMIF е следният:
=SUMIF(диапазон,критерии,обхват_обхват)
Имайте предвид също, че третият аргумент в SUMIF може да бъде пропуснат. Когато това се случи, SUMIF използва първия аргумент като диапазон, в който да приложи критериите, а също и като диапазон, от който да сумира.
COUNTIF отчита броя на елементите в диапазон, които отговарят на критериите. Това е просто броене. Стойността на елементите, които отговарят на критериите, няма значение освен факта, че отговарят на критериите. Но след като стойността на клетката съвпада с критериите, броят на тази клетка е 1. COUNTIF приема само два аргумента:
Синтаксисът за COUNTIF е следният:
COUNTIF(диапазон, критерии)