Аргументи на функцията на Excel

Повечето от функциите, открити в Excel, изискват въвеждане или информация, за да се изчислят правилно. Например, за да използвате функцията AVERAGE, трябва да й дадете диапазон от числа за осредняване.

=СРЕДНО(A1:A100)

Всеки вход, който давате на функция, се нарича аргумент.

Основната конструкция на функцията е:

Име на функция(аргумент1, аргумент2,...)

За да използвате функция, въвеждате нейното име, отворена скоба, необходимите аргументи и след това затварящата скоба. Броят на необходимите аргументи варира от функция до функция.

Използване на функции без аргументи

Някои функции, като функцията NOW(), не изискват никакви аргументи. За да получите текущата дата и час, можете просто да въведете формула като тази:

=СЕГА()

Имайте предвид, че въпреки че не се изискват аргументи, все пак трябва да включите отварящите и затварящите скоби.

Използване на функции с един или повече задължителни аргументи

Някои функции изискват един или повече аргументи. Функцията LARGE, например, връща n-то най-голямо число в диапазон от клетки. Тази функция изисква два аргумента: препратка към клетка към диапазон от числови стойности и номер на ранг. За да получите третата най-голяма стойност в диапазона от A1 до A100, можете да въведете:

=ГОЛЯМ(A1:A100,3)

Имайте предвид, че всеки аргумент е разделен със запетая. Това е вярно, независимо колко аргумента въвеждате. Всеки аргумент трябва да бъде разделен със запетая.

Използване на функции както със задължителни, така и с незадължителни аргументи

Много функции на Excel, като функцията NETWORKDAYS, позволяват допълнителни аргументи в допълнение към задължителните аргументи. Функцията NETWORKDAYS връща броя на работните дни (дни без почивните дни) между дадена начална дата и крайни данни.

За да използвате функцията МРЕЖИ ДНИ, трябва да предоставите поне начална и крайна дата. Това са задължителните аргументи.

Следната формула ви дава отговор 260, което означава, че има 260 работни дни между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2014 г.:

=NETWORKDAYS("1/1/2014", "12/31/2014")

Функцията NETWORKDAYS също така позволява незадължителен аргумент, който ви позволява да предавате диапазон, съдържащ списък с празнични дати. Функцията третира всяка дата в незадължителния диапазон като неработен ден, като на практика връща различен резултат (255 работни дни между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2014 г., като се вземат предвид празничните дати).

=NETWORKDAYS("1/1/2014", "12/31/2014", A1:A5)

Не се притеснявайте да разберете напълно функцията NETWORKDAYS. Изводът тук е, че когато функцията има задължителни и незадължителни аргументи, можете да изберете да използвате функцията само с необходимите аргументи или можете да се възползвате от допълнителната полезност на функцията, като предоставите незадължителните аргументи.

Откриване кои аргументи са необходими за дадена функция

Лесен начин да откриете аргументите, необходими за дадена функция, е да започнете да въвеждате тази функция в клетка. Щракнете върху клетка, въведете знака за равенство, въведете името на функцията и след това въведете отворена скоба.

Разпознавайки, че въвеждате функция, Excel активира подсказка, която ви показва всички аргументи за функцията. Всеки аргумент, който е показан в скоби ([ ]), е незадължителен аргумент. Всички останали, показани без скоби, са задължителни аргументи.